ЙОРДАН ЙОРДАНОВ по случай неговата 75-            

                                                годишнина

        Преди няколко дни ми се обади проф. Й.Йорданов. Тъй и тъй, вика,каня те на 6.11. т.г. в 16 ч. в Института по антропология на рожден ден. Ставам на 75 години.

        И се замислих: Аджеба,той не е беден човек, това може да го направи и в Кемпински-Зографски, в Хилтън и т.н. Защо точно в Института по антропология? Мислих, мислих и накрая се сетих. Ами, нали там са костите на Самуил, на Калоян, на Раковски… Такава чест едва ли ще се падне на някой от нас – неговите приятели и почитатели.Затова ни кани той сега  всеки сам, самостоятелно да си донесе скелета,да постои няколко часа в обществото на великите българи. Благодарим за честта!

         Упълномощен съм да поднеса приветствие от името на неговите съкварталци. Той живее отдавна в нашия блок. Бяха хубави и щастливи времена! Често на гости му идваше проф. Николай Генчев. Двамата се пишеха изследователи. Изследваха влиянието на червеното вино върху белите кръвни телца на Хомосапиенса. Още беше жива майката на Йордан. Та тя викаше на Николай Генчев:

         - Абе, Кольо, абе, сине! Хубаво е да си пийвате, ама не може ли някак по-малко?

         А той:

         - Майче, кажи, бива ли човек да върви срещу природата?

         Тя:

         - А,туй, сине не бива!

         Той:

        - Ами какво да правя, като природата ми го иска…

        Пийваха си и им беше весело, ама на нас, съкооператорите съвсем не ни беше весело,защото малцина знаят, че Йордан свири на тромпет. И изглежда, че не е свирил лошо, щом като студент са го канели по сватби и кръщенета, по ресторанти и т.н. Хубаво, ама всяко нещо си има граници. Известно е, че и Айнщайн е свирел на цигулка, ама неговата свирня е била сравнително относителна, докато тази на Йордан беше съвсем конкретна. А те прекаляваха. Надуе Йордан тромпета, отвори прозорците и прави серенада на три-четири автомобила,паркирани пред блока. А Генчев, подпрял глава на ръчичката, замечтано слуша ли, слуша… И така по цяла нощ! Това вече не се траеше. Деца ревяха, жени помятаха. Събрахме се тогава актива, мислехме, мислихме и накрая решихме: „Мимо, ти си най-хубава, най-представителна, ти ще решиш проблема! Не бяха още женени и тя  за нищо на света нямаше да се захване с тази работа, обаче беше принудена, нямаше къде да ходи, защото тогава тя живееше в съседния апартамент, делеше ги само една панелна стена и тромпета тормозеше най-вече нея. Та тя реши, прехвърли се през стената и тромпетът млъкна. Мима извърши граждански подвиг, саможертва, за което ние съкварталците ще й бъдем вечно признателни.

        Говори се, че проф.Й.Йорданов бил антрополог. Това не е вярно. Не е никакъв антрополог. Такава наука няма. Зад всяка наука стои някакъв занаят. А зад антропологията какво стои? Нищо. Ако беше наука щеше да има техникум по антропология. А такъв няма.

        Проф. Й.Йорданов си е лекар, по-точно анатом. Учител му е бил  проф.Карауланов.

        Анатомията е наука за устройството на Хомосапиенса. На всичките човеци, взети заедно.    Средностатистически.Това му се видяло множко на Йордан и затова се захванал да изучава устройството на човеците всеки конкретно един по един. Първо на умрелите. Та това нещо се нарича антропология и то му е станало хоби. И така се увлякъл, че сега, както е рекъл поетът, като кажем антропология, ние българите разбираме проф. Йорданов, а като кажем проф. Йорданов – разбираме антропология.Ама тя се оказа сложно нещо. То, като намериш един череп трябва да можеш да кажеш: какъв е, що е, на кого е – на мъж ри е , на жена ли е, кога е живял, колко е живял, как е изглеждал, да му възстановиш мутрата, че и за капак да му сложиш коса и мустаци. Тук трябва да си всичко – и учен, и лекар, и историк, и художник, и скулптор. А от тия таланти на Йордан Господ му давал, давал, та се забравил-

        Освен всичко друго проф, Йорданов се оказа водач и организатор в една чисто стопанска дейност. От една работна маса в лабораторията на проф. Балан, през хиляди перипетии създаде Институт по антропология, който сега блести с научната си слава на бул. Цариградско шосе.То не бяха възстановки на черепи от всички епохи на наши и чужди хора, то не бяха международни изяви и симпозиуми, конгреси, публикации, книги, аспиранти и т.н. и т.н.

        За сведение на незнаещите проф. Йорданов е от с. Страхилово, Великотърновско. Какво да им речем на страхиловци. Има защо да се гордеят със своя земляк. Ако всяко селище в България вземе, та роди, възпита, отгледа и изучи по един Йордан Йорданов и ги разпределим из всички области – икономика, политика и т.н. сами ще си решим проблемите. Не ни трябва ни Европейски съюз , ни Зона!

         Чйстит празник, Йордане!

                                                 доц. д-р инж. Янаки Спасов

                                                                     ДО  ОБЩИНА

                                                                     „ТРИАДИЦА” –гр. София

                                           М О Л Б А

       от Лариса Стоянова Василева, гр. София, ЖК „ Гоце Делчев”.

                         бл. 250, вх. В, ап. 34

                                                    Г-н Кмете,

              Получих Ваше писмо № 94-Л-75/12.09.2013, с което ме уведомявате за мои пропуснати задължения към „Топлофикация”- София в размер на 4970 лв. Тъй като аз съм пенсионерка със сравнително ниска пенсия, а дъщеря ми, с която живеем заедно, е от години с инвалидна пенсия нямаме абсолютно никаква реална възможност да изплатим горепосочената сума наведнъж.

        Моля за Вашето разпореждане този дълг да бъде погасен на  разсрочено плащане на поносими вноски с оглед нашия месечен доход.

                                                            С уважение: