Моят блог в Blog.bg
Доц. д-р инж. Aнаки Спасов
Постинги в блога от Ноември, 2016 г.
05.11.2016 20:43 -
БОЖИДАР ДИМИТРОВ ДАВА ФИРА
Ама наистина дава фира. Чашата преля когато на едно ниво на кантара сложи Георги Димитров и ....кого мислите? Самият Фердинанд! И единият си имал добри страни, и другият си имал добри страни. И единият правел грешки, и другият правел грешки.
Айде, де! На кого ще го разправяш това?
Първо, да изясним въпроса с Фердинанд. Божидар Димитров твърди, че доброто, което Фердинанд е направил на българския народ е създаването на горите.
Това не е вярно.За първи път съм се качил на Черни връх през 1945 г., пресичайки една гола планина. Витоша нямаше гори. Тя беше пасбище.
Горите, на които сега се радваме и от радост изсичаме и продаваме дървесината на безценица в чужбина, са точно на 70 години. Те бяха създадени от тоталитарната власт, която изкла козите и започна масово залесяване.
Вярно е друго. В наши дни внукът на Фердинанд краде българска гора.
Б. Димитров, снизходително ни съобщава, че „грешката” на Фердинанд била заповедта, която издал на еди коя си дата, еди-коя си година, да се атакуват съюзниците. И това не е вярно.
Грешка е друго нещо. Грешка е, например, писмото, което си написал до любовницата, да го изпратиш на жена си. Това е грешка. А заповедта на Фердинанд за атака на съюзниците е разбойнически акт, довел България до национална катастрофа.
Преди Владая, на бензиностанцията на Черния Кос стърчи един паметник. Уморен войник е провесил в ръка пушка. Той шест години не си е идвал в къщи да види запустелите си ниви и оголелите си деца, воювайки по фронтовете за чужди интереси. И сега е дошъл да търси сметка не на Георги Димитров (който по това време е в затвора), а на Фердинад, който го е докарал до това положение. Последният обаче не го дочаква. Той идва в България „гол като пушка”, три десетилетия граби имоти и дворци, и накрая, без да си вземе довиждане с войника , който го чака на Владая се измъква през Калотина, отнасяйки девет вагона богатства.
В центъра на София в градинката между Раковска и бул. Руски е поставен паметник на Стефан Стамболов, с посечена глава. Лека му пръст, той наистина е направил грешка. Историческа грешка. На смъртния си одър той признава пред жена си: „Българският народ ще ми прости всичко. Едно нещо никога няма да ми прости. Това че доведох на трона Фердинанд”. И наистина думите му се оказват пророчески, защото и до сега плащаме плодовете на тая грешка. Фердинандовата династия донесе само беди на България. Много историци ( а и „политици”) изпадат във възторг когато стане въпрос за цар Борис ІІІ. Кръщават улици и булеварди на негово име, наричат го „обединител” и т.н. И с кого ни обединява той? Обединява ни с Хитлер (ама наистина, защо да няма булевард, кръстен и на името на Хитлер? Та те с цар Борис са като братя близнаци), присъединява ни към фашистката коалиция, въвежда фашизма в България, обявява война на Америка и ни докарва до трета национална катастрофа. Имам предложение: Не може ли нашето правителство да поиска официална оценка за политиката на този цар от правителствата на съюзническите държави, воювали срещу фашизма? Бил ли е той фашист или не е бил? Да видим какво е тяхното мнение . И ако щасливо не си е отишъл от инфаркт, щеше ли да бъде съден като съюзник на Хитлер?
Божидар Димитров обвинява Георги Димитров, че е създал македонска нация и е принудил населението от Пиринска Македония да се пишат македонци. Той лъже или не знае. И в двата случая е клевета, което подлежи на съдебно преследване по чл. 146 и чл. 147 от Наказателния кодекс. Този въпрос не се е решавал от Георги Димитров, а от един друг мустакат „Чичко”, който по това време живее в Кремъл. Този „Чичко” има огромна власт. Той създаде македонската нация, за да угоди на Тито. За него Чърчил казва: „Когато влизаше в залата за преговори всяваше такъв респект, че ние неволно ставахме прави”.
По това време Георги Димитров живее в Съветския Съюз. А отива там, защото няма къде да отиде. След като е разтърсил света с антифашиското си поведение на Лайпцшския процес, не може да остане в Германия. Там е можело да му инсценират автомобилна катастрофа или отравяне с гъби. Поискал да се върне в България, но Цар Борис отказва да го приеме. А с него е и майка му. Естествено е да отиде при народ, който го приема като брат - руския.
Божидар Димитров снизходително признава някакво участие на Георги Димитров в Единния Фронт за борба срещу фашизма. И това не вярно.Той не е участник, а инициатор и организатор за създаването на този Фронт. Да не забравяме, че по това време между 1933 и1941 г., до нападението на Германия над Съветския Съюз, Хитлер и Сталин са малко или много са „дупе и гащи”.
Нека ми бъде позволено едно лирично отклонение. Бащата на жена ми, инж. Никола Йорданов, завършил инженерство в Германия , женен за германка, един от организаторите на текстилното образование в България, ми разказваше: „Когато бях на гости на тъста ми в Щутгард през 1937 г., една вечер на масата под сурдинка ми каза: имате един българин еша си няма!” А неговият тъст не е кой да е. Той се казва Ернс Райхард. До идването на Хитлер на власт е председател на Профсъюза на печатарите в Щутгард. Профсъюзът е разгонен, хиляди хора, начело с неговия председател са репресирани по затвори и концлагери. Но сърцата на тия хора се топлят от примера на Георги Димитров. Лайпцигският процес има историческо значение. Достатъчно е да прегледаме вестниците от онова време, за да видим оценките на световното обществено мнение. Цял свят напрегнато следи борбата на въоръжената до зъби фашистка власт срещу един българин, чието единствено оръжие е неговата съвест на човек и гражданин. Той става знаме на антифашистката борба за целия период на Втората световна война. Хората още не са го забравили. В България има град на негово име. Само на 70-80 км. на запад една чужда държава в знак на уважение и почит е направила същото.
Какво да кажем за имотното състояние на двамата. Фердинанд награби в България злато, дворци, земи и гори. А не се знае и колко изнесе. Наследниците му претендират за още. Георги Димитров остави на ул. „Опълченска” една схлупена къщурка, която сега властимащите обикалят като заек таралеж - хем им се иска да я разрушат и да заличат спомена за собственика й, хем не смеят да я пипнат, да не се убодат.
Много „безгрешници” и „светци” търсят грехове в живота на Георги Димитров във времето след Лайпцигския процес. Какво можем да кажем по този повод. Човек не може цял живот да бъде на върха на славата, където го е издигнала вълната на съдбата. Времето, този велик и от никого неразбран фактор, мачка и изменя съдбите на хората по един непредвидим и неповторим начин. Какво щеше да стане с Васил Левски, ако беше останал жив? Щеше ли да има съдбата на „…бедни, бедни Македонски....” и да получава мизерната 35 лева пенсия като жената и дъщерята на Христо Ботев, докато фаворитките на Фердинанд са вземали месечна издръжка по 1200 лева. Опълченците на Шипка се бият само три дни, а не три години. И слизайки от върха, до края на живота си вероятно не са били само „вода ненапита” и не са живели като светци, но „Славата му дивна като някой ек се препраща от урва на урва и от век на век”. Там е работата, че Георги Димитров е бил на този връх, а Фердинанд - никога. Последният винаги се е търкалял в локвата на низостите на хомосапиенса.
____
Нататък. В едно свое предаване Божидар Димитров заяви, че не са съвсем ясни причините, поради които Аспарух води войната за разширяване на държавата си на Юг. Трогателно невежество.Така мислят някои наши историци, които са гледали живота само през прозорците на кабинетите си и никога не са пипали нито социалиЗЪМА, нито капитализма с гола ръка. Нека поумуваме по тая тема. Първо историята не е наука. Тя като винаги е угаждала на властимащите. И сега някои от нашите „модерни” историци яростно защитават правото си на единствено меродавни тълкуватели на събитията, защото иначе ще им спре цицката от която цицат. Ужас! Какво казах! Следва вълна от протести. Добре, да смекчим тона. Нека я наречем наука. Но не е точна наука. Това не е физика, математика, химия или астрономия. Какво е тогава? Според мен е прозорец. Прозорец, през който се вижда един океан. Океан – символ на живота на отминалите поколения в цялото му многообразие. Зависи кой какво гледа в това многообразие. Лично аз се интересувам: какво е Чича сял, какво е Чича ял и за какво е Чича пял. Ако се погледне от този ъгъл, причините за придвижването на Аспарух на юг са безкрайно много и за мен са безкрайно ясни. На запад от Кавказ Аспарух повежда (в търсене на ново място за заселване) не орда, а ядрото на един народ. Няма значение колко са - хиляда, пет – десет- или сто хиляди. Този народ не е чергарски. Не се е скитал във Волгодонските степи. Водил е уседнал живот векове наред преди това в предпланините и в дълбоките планиски котловини на Хиндокуш и Кавказ. Формирал е своя бит и душевност далече назад в столетията. Гледал е на планината като на майка-закрилница и е бягал от морето, като дявол от тамян. В културно отношение бил много по-високо от заобикалящите го полудиви племена. В Онгъла прекарал 20 години, заградил се отвсякъде с ровове и разни други земно -насипни и водни отбранителни съоръжения. Но там животът му бил труден. От север е открито, чак до Северния полюс. Няма камък по куче да се хвърли, камо ли да строиш базилики, като тая чиято бутафория се строи сега. На българина му е неспокоен съня. Няма я планината, която му предлага буйни речни потоци, камък и дървен строителен материал. А зиме, когато се затворят всички пътища, планината гарантира абсолютно сигурна защита.
А и желязото в Онгъла взело да се привършва. Желязо има на юг - в Тракия, Македония и Мизия, където работят пещи за добиване на въглища и желязо, и се кове още от времето на траките. А тук вече работата става много сериозна. Когато се говори за стопанската дейност на българите и занаятите, които са практикували, обикновено историците на първо място изтъкват грънчарското колело, пчеларството и т.н., като не обръщат достатъчно внимание на железарския занаят. А българите векове наред са добивали и преработвали желязо. Без оръжие и инструменти нито дом се върти, нито държава се защитава. Ами подковаването на конете? Кон не може да се подкове нито с мед, нито със злато, нито с олово. Само с желязо! А неподкованият кон не става за нищо. Всеки воин може в торбата си да не е имал хляб, но задължително е носел резервен комплект подкови и клинци. Спирам се на този въпрос, защото тогава конят е бил автомобила, трактора и танка за човека, а подковата е била гумата и веригата на танка. Известно е, че при атаката на Рим от Атила най-отпред е вървял отряд подкована българска конница. Съседните на българите чергарски племена не са си подковавали конете.
По пътя на Юг българите не тръгват слепешката. Територията предварително е била разузната в най-големи подробности. Знаели са се всичките й стопански и военни преимущества. Изводът е очеваден. Завоюването на тази територия от Аспарух е било въпрос на оцеляване.
____
В едно друго телевизионно предаване Б. Димитров реши да се пише етнограф. Нарече трънчаните граовци. Има една много хубава африканска поговорка - маймуната колкото по-високо се изкачва толкова по-добре й се вижда задникът.
Трънчаните и граовците нямат нищо общо. Те принадлежат към различни етносни групи и си приличат колкото ескимосите и папуасите. Граовците са шопи. Литературното им име е „граховци”, защото векове наред са садили и яли грах. А те наричат себе си „граовци” защото в говора им липсва съгласната „х”. Не познават и не ползуват терезията и отвеса. Домоседовци са. Изпадат в паника, ако за момент изгубят от поглед Вискяр Планина, Голо Бърдо, Люлин или Витоша. Трънчаните са друго нещо. Те не садят грах, раждат се с терезия и отвес в ръцете и откакто свет светува ходят на гурбет град да грбдат. А за да говориш с тях ти трябва преводач...
_____
Накрая нека се спрем на едно явление, на което човек не знае да се смее ли, да плаче ли. В последно време спомената по-горе група наши историци се е захванала да реставрира в цялото им великолепие антики, на които едва се показват основите от земята. И се аргументират: и в други страни го правят. Ами, да го правят. Имат излишни пари, харчат ги. Народът е рекъл „луд умора няма”. Други държави пък не го правят. Например англичаните. На тях и на ум не им идва да реставрират многобройните стърчащи из страната останки от стари черкви. Вероятно нямат пари. А може би си мислят, че това не е история, а бутафория?
В Перник вече си имаме реставрирана крепостта на Кракра Пернишки. Красота! Чужденците се дивят, дивят, па накрая ни хвърлят учуден въпросителен поглед - какво е това? А ние се усмихваме глупаво и казваме: „Майтап бе, Уили. Направили сме го да забавляваме малцинството”. А малцинството наистина му се кефи.
И както е редно начело на тази умна инициатива у нас отново е Божидар Димитров. Черешката на тортата ще бъде изграждането на базиликата в Плиска. Казвам „изграждане” а не „реставриране”, защото тава нещо не може да се реставрира. Може само да се построи нещо ново, което да се набеди, че прилича на оригиналната базилика.
Като е тръгнало така и аз имам две предложения.
Първо да възстановим окопа Езекията от Бургас до р. Марица, дълъг 142 км. стоен от Тервел. Окоп, та дрънка. Още има ясни следи. Тъкмо ще го използваме за преграда срещу нахлуващите от Турция мигранти. Но, за да бъда шоуто пълно - без използване на електричество и нафта. Така, както са работили старите българи.
Второ предложение. Незабавно да се пристъпи към реставрирането на наскоро откритата римска ВИП тоалетна в античния град Хераклея Синтика, край храма на пророчицата Ванга в района на Рупите. От всички реставрирани досега сгради това помещение единствено ще носи практическа полза. В него ще се облекчават всички. И тези, които са за реставрирането и тези, които са против реставрирането. Освен това хората, които са ползували това помещение не са ходили голи. Затова трябва да се реставрират римски гащи от това време, та посетителите да ги обуват преди влизането. Безспорно честта пръв да обуе тия гащи се пада на Божидар Димитров. Никой не може да му оспори това право. Но, тъй като досега никой не се е сетил за горните предложения и аз претендирам за част от печалбата (примерно 10%). Без значение материална или морална.
И накрая да се спрем на едно реставриране, което се нуждае от специално внимание. Става дума за реставрирането на царските корони. Цитирам от в. Стандарт, 16 юни, 2016 „В истинско шоу се превърна представянето на копието на женската царска корона от Втората българска държава в Националния исторически музей. Директорът на НИМ проф. Божидар Димитров не скри, че това е част от неговата амбиция, да се възраждат българските държавни традидиции. Задължителна част от тях са и короните на нашите царе. За съжаление тяхната съдба е печална и нито една не е запазена до наши дни. Първо е изработена мъжката корона, която е по-семпла- тя просто е един позлатен боен шлем. Дамската е значително по-пищна, което си е нормално за дамските бижута, пошегува се проф. Димитров. Затова и е отнела повече работа. Важен факт е, че съгласно законодателството ни копията на двете корони имат стойноста на оригинал”.
Голям майсторлък! Всеки може да реставрира по някакви останки. Но я се опитай да реставрирашаш нещо, което никой, никога не е виждал!
Там е работата, че това вече не е шоу, а провеждане на определена, целенасочена политика, за която на главния шоумен се плаща. Плаща се за замяна на нашите национални ценности. Какво да кажем за тия напъни? Всуе се морите. Тепърва да се насаждат у българина чувства на уважение и почит към царщината? Късно е либе за китка. Той отдавна е опериран от подобни чувства и живее под мотото „Бог високо, цар далеко”. Какво бяха рекли ония, най-българите? „ Ако е за цар ние и сега си имаме султан. Нам е нужен не цар и господар, а чиста и свята република.” Ами другият, геният на българското слово, който изпитваше дълбока омраза към всички „царе, папи, патриарси” и на съвсем друг бог се молеше…..
А какво да кажем за законното признаването на бутафориите за оригинали? Тук сме без коментар. Можем само да немеем.
Но предлагам: от сега нататък на всички архиценности в България да се слага етикет - или „оригинал” или „made by Bojidar”. Да не се обръкват хората и да могат по-лесно да различават истинските от ментетата.
_____
Г-н Димитров, заявяваш, че отдавна си излязъл от Партията. Дотук няма лошо. Решил си излязъл си. Там е работата, обаче, че ти не само си излязъл, но си продължил да вървиш докато излезеш от старата си кожа и влезеш в нова по-топла, т.е. докато смениш ценностната си система на човек. Защото друга, ама съвсем друга песен си пеел, за да те направят научен сътрудник.Тогава си се изживявал като марксист–ленинец, нали? Сега се представяш за независим и обективен историк. Независими няма. Да си видял някъде по полето да се разхожда независима лисица? Или ти воюваш безплатно. За едната идея. Откога?
Неволно ми идва на ум нещо за смяната на ценностната система при хората. Все пак добре е, че има хора, които не си, ако ние инженерите си я сменяхме при всеки политически преврат? Какво ли щеше да стане с електропроводите, водопроводите, пътищата и т.н.? Добре, че господ си знае работата.
______
Заключение: Нищо лично.
