Лятото на 1974 година. Един летен ден сестра ми реве на телефона:

 

• Бате, да идеш при Ванга казала е нещо много лошо за Мама. Но тя не трябва да знае!

Историята е следната: По това време сестра ми, студентка 5-ти курс стоматология, дели една квартира с колежката си Вили, която е от Петлич и е дъщеря на Баба Попка. По тази линия майка ми е приятелка с Баба Попка. Баба Попка на местния диалект ще рече Баба Попадия, която е съседка и добра приятелка на Ванга.

 

През въпросното лято Мама и Баба Попадия са на бани в Сандански. Плетат си плетките и си оклюкарстват дъщерите. По едно време на Баба Попадия й текнало:

• Ексено ма, вземи да спиш една вечер на захар да я пратим на Ванга, да видим какво ще ти каже.

Речено- сторено. Изпратили захарта на Ванга и се почнало. Един Господ знае какво тя е казала и как го е казала, но до сестра ми стигнала информация, че било много лошо.

Трябваше да ида. По това време при Ванга вече се влизаше със записване и се чакаше години. Споделям проблема си с приятеля ми Ботьо Иванов. Той казва:

• Готово, Начка, аз ще ти уредя да влезеш без ред.

И след седмица-две качваме се една сутрин в 3 и половина на Москвича и в 6 часа сме сред една голяма тълпа пред портите на Ванга.

Към 6.30 Ванга се показа на балкона:

• Какво сте се развикали бре? Не мога да спя от вас. Вие знаете ли, че като ви гледам давам част от себе си. Цяла нощ не съм мигнала.....Ако искам че ви гледам , ако искам нема да ви гледам. Аз и на Тодор Живков гледам.

Народът се умълча.

Към девет и нещо Ванга излезе пред портата - нисичка, скромно облечена, селска жена с черна забрадка на главата. Движенията й бяха спокойни, бавни, но уверени, не като на сляп човек. Имах чувството, че през цялото време като с радар опипва хората. Близки до нея хора казват, че през това време проверявала за посетител с неотложен проблем, на когото още там на часа казвала къде да ходи и какво да прави. В ръцете си държеше дълго зелено листо и с него започна да показва:

• Айде сега всички се дръпнете зад бялата черта!

Пред портата имаше едно очертание с варова ивица под формата на буквата „п”

Хората се отдръпнаха.

• И вие вие, вие там в този ъгъл и вие се дръпнете - добави тя, като посочи с листото.

После Ванга се прибра в къщи. Съобщиха ни кои хора ще бъдат приети днес и ние се наредихме на опашка на една пътека в двора. В ляво от пътеката имаше цветна градинка, висока 50-60 сантиметра, отделена с подзид. Стаята, в която гледаше Ванга беше на партера с отворен прозорец, така, че всичко се чуваше. Говореше на местен диалект, властно, безапелационно. По едно време взе да нарежда:

• Какво си дошла ма, курво?! Да ми губиш времето! Те - и мъж си имаш и две деца си имаш и любовник си имаш! Айде марш от тука!

От вътре изскочи една жена, червена цялата като божур и в тичане избяга покрай нас.

По едно време Ванга отново започна да говори нещо сърдито, високо и неразбрано. Излезе сестра й и каза:

• Ванга няма да гледа повече. Някой от вас е настъпил цвеке.

Огледахме се. Нямаше такова нещо. Цветната градина беше отляво на нас, на високо. Ние всички стояхме на пътеката. А тя беше покрита с каменни плочи.

Сестра й си влезе вътре, джангърът продължи, но след малко отново излезе сърдита и изнервена:

• Ванга няма да гледа повече докато не отстъпите цвекето!

Продължихме да се оглеждаме. И тогава жената, която беше преди мене стана от подзида, върху който беше седнала. Тя с широкият си задник накрая леко беше смачкала една маргаритка... Пооправихме цветето, Ванга се успокои и гледането продължи .

Влизам. Подавам си захарта. Ванга я взема. Усетих как цялото й същество излъчва енергия и се концентра върху ръцете. И изведнаж тя сърдито хвърли захартая и безапелационно ми каза:

• Абе, тебе кой те пусна тука?! Ще идеш да кажеш на полковник Генчев да си гледа границата и да не се занимава с мене! Айде, марш от тука!

Онемях. Не очаквах такъв прием. За какъв полковник Генчев ми говори Ванга. Дотогава, пък и досега, нито съм го чувал, нито съм го виждал този човек!

Излизам и отивам до будката, в която седеше този, който определя реда на влизането. Човек слаб, сух, черен като циганин. Като ме видя се ухили:

• Какво, изгони ли те? Добре, слушай сега, ще почакаш да минат един двама и пак ще влезеш. Ще й кажеш, че вчера е обещала да ти гледа. Тя не помни какво вчера е говорила.

Така и направих. Щом се показах на вратата Ванга враждебно ме посрещна:

• Какво, пак ли си ти?

Ама аз този път говоря и не спирам:

• Лельо Ванга, ти вчера обеща да ми гледаш, дошъл съм тука заради мама, ти си казала нещо лошо за нея, била много болна ...

И т.н. и т.н., говоря, моля се и не млъквам. Тя взе да се успокоява:

- А, обещала съм кога съм обещала...Е какво...виждам дошъл си с баща си, с брат ти...

- Лельо Ванге, сам съм, с никого не съм дошъл.

- Как си сам бе. Тук са баща ти, брат ти...

- Лельо Ванге, ама аз нямам брат!

 

А тя кротко продължи:

- Как нямаш брат бе, момче? Аз духовете им виждам. Те тука стои баща ти, те до него - и посочи с ръка надолу - брат ти.

Онемях. Баща ми беше починал 70-та година, а брат ми, момче на три години и половина през 1941 година.

И нататък промърмори с две-три думи:

• Майка ти какво има, нищо нема, има задух, да оди на бани. Айде следващия....

И така, това беше цялото гледане. Толкова време, колкото човек да прочете горните редове.

Навръщане към София в Москвича приятелят ми Ботьо почна:” Слушай сега да ти разкажа моята история. Сега вече може, защото всичко е свършило. Преди три месеца един ден установих, че ми липсва папката с плана за военновременната евакуация на Министерството. (Ботьо завеждаше Военния отдел на едно министерство). Запали ми се главата. Строго секретен материал. Обърнах цялата стая. Няма и няма. На никого не смея дума да кажа. И се хващам като удавник за сламка - ще ида при Ванга. Чрез приятел от ДС началникът на граничната застава в Петрич полковник Генчев ми уреди да вляза без ред. Нататък същите приказки и същата история както при тебе. Ама аз лягам на килима и нареждам като на умряло:

- Лельо Ванге, молим ти се кажи какво да правим, две деца имам, у затворо ли че идем....

- Никаде нема да идеш бе. Че се найде. Човек че ти го донесе и че ти го остави на бюрото. Ама ти като го донесе от Министерския Съвет, защо го не остави горе у касата, а го остави доле? Айде заминавай си! Следващият.

И това беше. Прибрах се в София. И само чакам като облаян заяк в стърнище откъде ще ме загрее... Минаха седмица-две и един ден на обед влиза при мене един колега и слага на бюрото една папка

• Боте, това май е ваше.

Гледам - моята папка!!!

Нищо не казах, прибрах я без коментар.

Какво било станало. Преди месец-два нашият отдел си смени стаята. Та, при пренасянето на документите по някакъв начин въпросната папка се отклонила от общия поток. Но, и сега се чудя - всичко друго както и да е. Ама откъде тя ще знае, че огнеупорната каса е горе, а не долу? А тя наистина се намираше на втория етаж (моят кабинет беше на партера) в кабинета на Министъра. И наистина, аз идвайки миналата година от Министерския съвет оставих папката с плана за евакуацията долу на партера, където беше моят кабинет.”

 

Жена ми Марга също ходи при Ванга 1994 година. Тя имаше една дебела германка позната, която идваше в България по бизнес. Та тая последната усещала някакви силни екстрасенсови симптоми и много искаше да посети Ванга. Уредено беше частно посещение, демек на гости, чрез една петричанка близка на Ванга. Последната ги посрещнала, почнали моабет и по едно време петричанката рекла:

• Лельо Ванге дошли сме да те видим....

Ванга се засмяла:

• Дошли сте да ме видите.....Знам ви аз, знам, ами давайте захарта.

И продължила да мърмори:

• Како можахте да се набутате пет жени у тоя Москвич бре?

Жена ми:

• Кажи нещо на тая моя приятелка. Тя казва, че имала заложби на екстрасенс.

А Ванга:

• Има.... нищо нема. Търговка си е тя, търговка... да си гледа търговията. А ти що работиш, виждам те права говориш... (жена ми по това време четеше лекции в Благоевградския университет) дал ти е Господ на тебе, много ти е дал...

На изпроводняк петричанката подсетила жена ми - Марге, питай за дъщерята бе, нали чака бебе. Питали. Ванга рекла - Там всичко е наред, да ходи, повече да ходи.

Наистина по-късно там всичко се оказа наред.

Майка ми също е посещавала Ванга. Да научи ще се ожени ли сестра ми. Ванга й рекла

• Ще се ожени ма, ще се ожени. Ще видиш зет. И добавила:

• А имаш син - един път!

 

За дъщерята Баба Ванга позна, а за сина се съмнявам, пък и майка ми мълчеше на тая тема „ да не ми растат ушите...

Доц.д-р инж. Янаки Спасов