Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg Доц. д-р инж. Aнаки Спасов
Автор: anaki Категория: Политика
Прочетен: 50633 Постинги: 34 Коментари: 16
Постинги в блога от Декември, 2016 г.
 

      НА РАЗДУМКА-МОНОЛОГ С КОРНЕЛИЯ.

 

      Ура! Имаме си президент. Мъж и половина! Не празномислещ и празноприказващ политик, а човек с професия. И хубавец.Да му мисли жена му как ще го опази. Досега бяха  само стюардесите, а сега?

      Посочи го Корнелия.

      А на  нея й повярва  народът.

      Лицето Бойко и гербовщината си заминаха с гръм и трясък. Завинаги. Как и защо се случи това?

      Бойко каза: „ Ако не изберете Цецка на първи тур си подавам оставката”

      А народът рече: „Така ли? Я да проверим!”

      И  взе, че стана.  В стил „ и в няколко дена, тайно и полека, народът порасте на няколко века!” Някак си несериозно, нали? Несериозно, ама на пръв поглед. Иначе нещата са си много сериозни.

      Та по този повод да си кажем политическото верую.

      Образно казано, на народа му дойде до гуша. Той обедня катастрофално.

      Задавали ли сте си въпроса защо сега България е най-бедната страна в Европейския Съюз. Ами много просто, тя никога не е била богата. Казваме „след 10  ноември  89 г. нашата промишленост беше разграбена”. Разграбена- разграбена. Но защо престана да работи? Защо престанаха да работят нашите машиностроителни заводи, които произвеждаха стругове, мотокари, тежки машини. Защо престанаха да леят нашите леярни  за леене с противоналягане, на чугун и стомана? Ние бяхме на първо място в света по леярска площ на глава от населението. Защо промишлените предприятия в бившите ГДР, Полша, Чехия Унгария, Румъния, Словакия продължиха да работят? Човек граби, краде нож или брадва  не да ги яде а за да работи с тях. При нас ,обаче, и ножа и брадвата се оказаха „дървени” и той, човекът с тях си запали печката да си сгрее ръцете...

      След промяната нашата промишленост рухна сама. Тя се оказа картонена кула, построена на пясъчна основа.Нашите промишлени предприятия се оказаха неконкурентноспособни на международния пазар, спряха на работят и се превърнаха в куп стари железа, от които кой каквото можа взе и страната ни се превърна в бананова република,  само че без банани. Това е истината. Всичко друго е лъжа и измама, която ден и нощ се търкаля в устата и мозъците на политици и журналисти.

      Нека почнем по-отдалече. От металургията, където уж по ги разбираме тия работи.

      От Библията е известно, че евреите водят зоо години войни с филистимляните, за да научат тайната за производството на желязо. И от тогава, та досега първа грижа на всички царе и владетели, които са искали да имат държава, е била неговото производство.

      Нека дадем за пример как беше решен този въпрос в тоталитарния СССР. Краят на 20-те години на миналия век. На дневен ред е строителството на черната металургия. Тогава начело на държавата е Сталин. Той не се доверява само на руската техническа мисъл, а кани от Америка 3500 инженери и им плаща,  не в книжни рубли а в злато и диаманти, „ кеш”, четири пъти по-високи заплати, за да му проектират чугунодобивните и стоманодобивните заводи.За тази дейност до нас е достигнала някоя и друга клюка от съветските специалисти , с които сме работили. Като тази , например: Отива Орджоникидзе ( по това време министър на промишлеността ) при Сталин и казва:

      -Др. Сталин, американците отказват да работят!

      -Защо?

      -Искат да им се предостави цялата документация на всички наши запаси от руди, въглища, нефт и газ.

     - Е, и какъв е проблемът?

      - Ами, всичко това е секретно!

      Сталин мисли известно време и казва- „Добре тогава. Предоставете им всичко, открито до днес. От утре отново се засекретява.”

      И ето ви парадокс: На 22 юни 1941 г. тоталитарният СССР посрещна немските пълчища с най-модерната стоманодобивна индустрия в света, построена по американски проекти, и то не във вилната зона на Москва , а на Урал и на 1000-2000  километра източно от Урал. Така, че немците, измръзнали в тънките си шинелчета, дори и да бяха взели Москва, никога не можеха да победят тази страна.

      А, любопитно ли ви е да научите какво стана с американските инженери? Те си получиха парите. Обявиха ги за агенти на империализма, „персона нонграта” и си заминаха за Америка. Зер, можеше ли някой да помисли в тези времена, че каквато и да е новост в науката и техниката е измислена извън СССР? Помните ли приказката „Съветският съюз- родина на слона?” Но това вече е политика...

А , сега ме изкарайте сталинист. Ако е въпросът от тази гледна точка аз съм и петърпървист. Знайно е, че първага грижа на Петър-І е била създаването на металургия в Русия. Освен като дърводелец корабостроител ( Аплодисменти! На сцената е световно известната опера „Цар и дърводелец” на А.Лорцинг, играна още през 1838 г. в Лайпциг), Петър І е обличал престилката, за да кове голямата котва за кораба „Крепост”.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

 

      А какво се случи при нас?

      България мина през 45- годишен тоталитарен режим. Той беше историческа необходимост.Този режим имаше не само отрицателни страни. Имаше и положителни. България увеличи производството си на електроенергия не в проценти ,а...... 264 пъти !Това нито една страна в света не го е правила след Втората световна война. Построени бяха над 2000 язовира.Преставете си за момент, че язовир „Искър” изчезне. София за три дена панически ще опустее. Шосето София-Перник преди 9-ти септември беше „джаде”- ще рече коларски път, насипан с чакъл. Кабелите, положени в земята от нашето поколение не са комунистически а електрически и т.н. и т.н. А какво да кажем за безплатната медицинска помощ.? Лоша, добра,  беше безплатна. Някой тогава да е биел лекари по кабинетите? Какво да кажем за безплатното ( при това задължително!) зъболечение на децата в училищата?.

      Това е добрата страна.

      А лошата се нарича Тодор Живков. Той стоя 30 години на власт и негова е „заслугата” за всички капитални държавнически решения, вземани през това време. И да кажем веднага. Никоя личност през последните 150 години след Фердинанд и Борис ІІІ не е нанасяла по-голяма вреда на българския народ от Тодор Живков. Той е национален престъпник, довел страната до четвърта национална катастрофа и обрекъл я десетилетия напред да бъде най-бедната страна в Европа.

      Той започна с Кремиковци. Това беше пясъчната основа на нашата промишленост, за което стана дума по-горе. Желязото е основният материал на човешката цивилизация. Когато работата стане сериозна, този материал не се купува на пазара. На никаква цена. И тежко на тази нация, която избере грешен начин за неговото производство. А ние сме точно такава нация. Кремиковци беше построен в равното софийско поле без руда, без въглища, без газ, даже и без вода. Само въздухът беше наш. Казвам без руда, защото кремиковското находище не е руда а железосъдържащ материал с ниско съдържание на желязо и високо съдържание на никому ненужни примеси. На всичкото отгоре- и силно отровен. Малцина знаят, че след пускането на доменните пещи на работниците започнаха да им опадат ноктите на ръцете поради оловните пари над чугуна. И след като се разбра, че проектната технология е глупост за да не спре комбинатът кремиковската руда бе намалена до минимум и за по-евтино започнахме да караме руда и въглища с вагони отпристанището на Бургас до София....

      И какво мислите? След този невиждан в световната история икономически гаф Партията погледна народа като „насрано дете майка си” и му се извини?. Нищо подобно! Номенклатурата вдигна лозунга  „Партио любима , ти си права дори и когато грешиш”  и продължи нататък да строи тежко машиностроене. А „поети” като Любомир Левчев взеха да ни обясняват  „колко струва един билет до Кремиковци”. Любомирчо, този билет  струва толкова, че още сто години българския народ няма да може да го изплати. А ако става въпрос за цифри, да кажем и това - за строителството на Комбината бяха похарчени над 30 милиарда долара. За сравнение - АЕЦ в Козлодуй струва 1-2 милиарда.

      И накрая дойде логическата развръзка - прекъсна се икономическата ни обвързанос със  СССР и нашата изкуствено създадена неконкурентноспособна  промишленост, начело с Кремиковци  се превърна в куп стари железа, които една гръцка фирма купува на безценица,  претопява ги  тук в България и отново ни ги продава.

      Сега,  на темата съветници. Много хора  казват- виновни са съветниците на Тодор Живков. Един държавник не може да се оправдава с лоши съветници. Съветници-  най-различни, акъли от страни – триста и трийсет.Държавникът не може да знае всичко. Но едно нещо трябва да го знае  задължително. Това е способнастта да разбира кой му дава умен съвет и кой му дава глупав съвет. Там е работата, че един я има тази способност,  а друг я няма.За честта на руската металургическа школа трябва да кажем, че когато се обсъждаше въпросът за строителството на Кремиковци,  в България идваха и стари съветски професори, изкарали цялата Втора световна война  „в строя”, които открито и аргументирано се изказваха против. Но те минаваха за сталински, а на мода тогава бяха хрушчовистите, на които много им се щеше да поживеят малко в чужбина.... На тях,   а и на някои наши учени като лицето Ангел Балеввски,  повярва нашият правешки държавник. Какво да се прави. Съдба.

      Та, по този повед един спомен.

      Било е някъде към края на 1987 г. Отчетно годишно партийно събрание на ВХТИ. На последния ред в голямата зала седим двамата един до друг, еднакво дезинтересирани, с проф.Дико Иванов. Последният, вече пенсионер,  дошъл да разсее скуката и самотата, а моя милост,  очакващ потвърждение на третото и последно изключване от БКП. Лицето Горги Божинов, тогава студент специалност силикати ( от студентската скамейка този „инженер” без да има един ден практика в производството направо цъвна в политиката на БСП. Бог да пази България от такива „специалисти”.)  запачва да обвинява Сталин- вземал еднолични решения, никого не слушал и т.н По едно време Бай Дико промърмори:

      -Да му ядеш к....на Сталин. Много добре си слушаше...

      Питам го:

-Ти пък откъде знаеш?

-Знам аз, ходил съм при него.

-Какво?! Ходил си при Сталин?

Дадоха почивка за гласуване. Тичам до бюфета, вземам за Бай Дико един сандвич и една кола и се връщам обратно. За мой късмет избраха за преброител математик и, както е редно, той сгреши при броенето, събранието продължи до сред нощ та можах да чуя историята.

      Москва: 35-36 година.Бай Дико, емигрант от Септемврийското възстание, завършил индустриална химия, работи в един научно-изследователски институт.:

      -„По това време се обсъждаше въпросът по каква схема да се строят заводите за производство на сярна киселина в СССР.Аз си написах моето мнение на седем машинописни листа и го пуснах в една пощенска кутия на стената на Кремъл. След седмица-две отивам една сутрин на работа и още от входа на Института всички ме поглеждат особено. Не влязъл още в кабинета и тича секретарката- викат ме при директора. Той-  бял, зелен- веднага да се обадиш на Поскрибишев. На кого?! На секретаря на Сталин. Събрах душа, обадих се. Посклибишев казва: „Таварщ Иванов, можете ли на еди коя си дата в еди колко си часа по повод на Вашето писмо,  да дойдете на съвещание в Кремъл?”. Мога, как да не мога! И на уречения ден и час с паспорт в ръка- първа проверка, втора, трета, четвърта и хоп в една голяма зала”.

      Питам:

      -И какво имаше в тая зала? Маси, столове?

      „-Какви маси, какви столове. Само по средата една маса с два-три стола. По стените окачени схеми, проекти, пълно с учен народ. По едно време към девет часа се отвори една врата и влезе Сталин с двама-трима души и съвещанието започна. Десет академика на десет различни мнения и се хванали „гуша за гуша”.  „ Др. Сталин ако не приемете нашия проект ще загине СССР, ще загине световната революция и т.н., все от категорични по-категорични.  Сталин слуша, става, сяда , ходи,  пуши и чат-пат пита по нещо. По едно време ме приближи: „А Вашето мнение таварищ Иванов?” И гледам в ръцете му моите седем машинопосни,  целите изпоподчертани. Казах си приказката. Беше като тая на един от академиците. Към 12.30 часа Сталин каза: „ Е, какво поуморихме се, нали?. Благодарим ви сърдечно за откровено изказаните мнения. Ще помислим в Политбюро и ще ви съобщим нашето решение”. След месец,  месец и нещо беше съобщено, че се приема нашата технология. А тя беше една пилотна схема, приложена дотогава само в един американски завод”.

      Който разбира от взривни вещества ще се сети за какво става дума.

      Та да приключим със  „сталинизма”. Какво е разбирал този полупоп  от металургия, какво е разбирал от производство на сярна киселина? А и да продължим нататък- от танкостроене, от самолетостроене, от атомни бомби, от ракетостроене? Нищо . В буквалния смисъл. Но е имал едно друго безценно качество на държавник- да преценява вярно кой съвет колко струва.

 За него Чърчил казва : „Той прие Русия крепостна и я предаде на поколенията атомна.”

      Да приключим и с нашия правешки  „държавник” Бай Тошо, за когото с умиление си спомнят бившите номенклатурчици и да си се върнем на сегашното ни дередже.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 

      А сегашното  ни дередже не е за завиждане. Българинът го е докарал до просешка тояга.

      Ролята на държавата е сведена до нула.

      В страни като Франция, Англия, Германия  държавното участие в предприятията гони 50-те процента. У нас гони  нулата.

      В България думата национализация е мръсна дума. В  горните държави е практика.

      Няма правасъдие.

      Няма здравеопазване.

      Децата нямат достъп до училищата, до плавателните басейни, до пистите.

      Крадците имат свободен достъп до собствеността ни.

      Приватизацията е стигнала до прага на българина и той с брадва в ръка я чака зад вратата.

      Черногледство, така ли? Не е черногледство а е горчивата истина.

      Е, а има ли изход от това положение?

      Има.

      И как ще стане това.

      Много просто. Ето така: Ние по нищо не се различаваме,  от коeто й да е животинско общество- мравки, хора, говеда, магарета, коне, вълци, лъвове, пчели,  и т.н. Когато животинското общество изпадне в беда то не търси пътя за избавление защото не може да го види. А не може да го види защото в това общество съгласно теорията на флуктоациитe  умните не са 50 +1, а са 1-2%. Болшинството се сплотява и интуитивно намира водача в тия 1-2%, този който може да види светлинка в тунела и да го изведе. Така е.Такива са законите на животинската природа. Големият наш антрополог проф. Йордан Йорданов казва, че описаното явление се наблюдава даже при микроорганизмите.Затова проблемите не могат да се решават с референдуми. Може ли , например, с референдум да се реши кой да бъде главен диригент на симвфоничния оркестър на Българското национално радио? Та по този повод- попитали веднаж един троянски поп: „Дядо попе,  може ли вместо с вино да се комковат хората с вода? За можене може, рекъл дядо поп , ама не бива”. Та и нашата работа. При нас се проведе референдум,  ама причината е друга- просто политическото ниво на Слави се изравни с културното ниво на Бойко.... та затова. Мажоритарното гласуване не е от компетенцията на мнозинството.Слави,  не усещаш ли , че си стъпил на чурук дъска?.

      Преведено на прост език това значи- за да си решим проблемите нам е нужна лява партия. Ама истинска лява партия, която да се захване да ни води по трудния път на решавенето на изброените по-горе проблеми

     Може ли това да бъде БСП ? Може, защо да не може. Ама преди това на нея трябва да й стане ясно като  „бял ден”- това никога, ама никога няма да стане докато ни се представя като „партията столетница”.! Каква е тая партия столетница,  на която й липсват 45 години? Защото при тоталитаризма БКП не беше партия. Партията е съвсем друго нещо! БКП беше обществена институция, конституционно узаконена част  от тоталитарната система. При промяната върхушката на тази система ( Радой я наричаше плутокрация)  се превърна от първи комунисти  в първи капиталисти. Напразно противниците им ги наричат русофили. Те не са русофили,  а са капиталофили. Та те решиха, сменяйки името от БКП на БСП, да се превърнат в социална партия и да поведат народа. Ама този последният си има една друга приказка: Когато един бардак не върви, не се сменят креватите, а мадамите. Сега от „Гоцета-моцета” и деца, родени и израсли на задните седелки на номенклатурните мерцедеси,  народни водачи не става( някой да не си  помисли, че става дума за Първанов или за Станишев? Ауу.!!)

      Наскоро чух по телевизията едно младо момче , говорител на БСП, да казва: „Нашата партия е столетница...” и т.н. Момчето е младо. Прости му Господи, то не знае позор ли е или слава да бъдеш наследник на тоталитарната обществена институция, носеща името БКП. В случая е в сила Лермонтовото: „ А вий потомци горделиви на с подлости прославени бащи....”

      Народни водачи не стават и от акулите, за които парата стои над всичко.

      Лозунгите на „ Атака” не са празна работа.

      За да се измъкнем от дъното трябва да забогатеем. Ама не само тук-там  индивидуално  а масово.

      Не е празна работа и следното: Сигурно е, ама съвсем сигурно е , че който иска да прави истинска лява партия, да спечели доверието на хората и да поведе народа трябва да бяга като дявол от тамян не само от практиката на БКП но  и от името БКП.Дълбоко се лъжат тези, които мислят, че вотът на недоверие към Бойко с който народът избра новият президент означава покана към бившите номенклатурчици и децата им да дойдат да ни учат как да се борим с капитала и с глобализацията. Тая няма да стане, ама никога няма да стане!!!

      Но! Тук има едно голямо  „но”, за  което не можем да говорим без  да чувстваме срам и унижение. Когато бъдещата лява партия се разграничи от БКП това разграничение не важи за хората , загинали в борбата срещу фашизма. Тя трябва да бъде приемник на техните идеи и въжделения, защото тяхното място е в пантеона на българската национална слава. Няма по-велик поет  в света през  тази епоха от Вапцаров. Къде е гроба му? Къде са костите му сега? Помните ли как Цецка реагира на предложението на един народен представител да се почете паметта на Вапцаров по случай разстрела му?- „Нямало време сега за това”. Тя едва ли съзнава, че тази й реплика е най-голямата й характеристика во веки веков като човек и политик.

      За избора на президент народът повярва на Корнелия. А нататък?

      Нататък не се знае. Може да е тази Корнелия, може да е друга Корнелия, може да е някой нов „Корнелий”, но водач от такъв сой ще  има!

      За демографската криза.

      Цитирам  „ Биограф”, бр.58, юли 2016, интервю на Корнелия с журналистката Валерия Велева.

      К.Н.: Аз нямам нищо общо с дарбата му.

      В.В: И всичко това подаряваш на Америка? Синът ти завърши там и вече има перспективна работа.

      К.Н.: Много ме боли. И като политик и като майка ме боли, че синът ми остава там.

      Да се разберем както казваш ти по мъжки”.

      Жена, която не я боли като майка, че „синът и остава там” не е никаква майка.Нали иска внучета да бави!

      Но защо трябва да те боли „като политик”? Мен пък хич не ме боли. Напротив! Радвам се и се гордея с момчето, че са  оценили голямата му математическа дарба  и са му дали възможност да се развие като учен и дай Боже един ден да покаже на света на какво е способен българинът!

      Ама работата е там, че това не може да стане ако го държим в Дивотино, Пернишко или в Крива Река , Трънско. Нали? Е, МЕИ и Софисйският университет предлагат по-големи перстективи,  но и те не са чак толкова големи...

      Моите внуци също живеят в чужбина. Във Виена. И двамата ще стават  музиканти. Първо пяха по седем-осем години в детската опера на Виена. Сега   внучката  Ана Мария ( 22) прави мастър по културен мениджмънт във Виенския университет в клас от 24 души,  подбрани с конкурс от цял свят. Тя е най-младата, а най-старата е на 50.Беше на специализация в Индия.  Внукът Максим (16) е в десетката на най-добрите  млади цигулари. Откри го Дина Шнайдерман.  На 10 годишна възраст игра младият Паганини във филма „Дяволският цигулар”. А цигулар го направи също българин- Иван Димитров , първа цигулка на Виенския симфоничен  оркестър.. Сега учи в гимназията и едновременно с това е студент втори курс във Виенския университет по музика. Това лято беше на турне в САЩ. Иначе и Витоша си обичат, и Банско си обичат, и на морето си се кефят. Говорят перфетен немски, знаят френски и английски А пък се карат на чист български език!

      И какво сега? Да ревна,  да се тръшкам да ги прибирам в София ли?

      Да споменавам ли участието на България в проекта Аполо.? Българин е човекът, който отделя капсулата от ракетатата, изпраща я с космонавтите на Луната, държи я там един ден, връща я обратно и отново я свърза с ракетата. За тази му работа в знак на уважение  и признателност, на почетна стража пред ковчега му в Сан Диего на 13 март 1991 г. застава елитът на НАСА, начело с трима американски президенти- действащият в момента и двама предишни.А човекът се казва Иван Ночев, роден и израснал в гр. Карлово,  преди да тръгне по света и да „остане” в САЩ.

      Когато разказвах тази история на внука ми той възкликна:” Деди, аз тази капсула съм я виждал в музея на астронавтиката във Вашингтон, цялата е кафява. Ако знаех,  на всички щях да се похваля! Там видях и един скафандър на Гагарин.”

      Да споменавам ли спортистите и музикантите, останали в чужбина,  за да разнасят славата на България по света?

      Най-хубавото нещо, което се случи след 10.ХІ.89 г. е отварянето на вратите за децата ни  да ходят-  кой където иска по света, да гледат, да се учат, пък комуто каквото е писано. Едни ще се върнат, други не. Но тези, които се върнат със сигурност ще бъдат с друга култура и на по-високо ниво от сегашните ни управници. Например,  ако кметът на София и министър председателят ни бяха поживели в чужбина,  сега нямаше да я  има тая лудница в Южния Парк. Кварталът е обречен  да слуша музика. Не музика,  а вой на диви зверове и  на противопожарни сирени.! Деца реват, жени помятат, „старци се молят Богу горещо”. Няма милост няма пощада! А може. По-иначе може нали? Както в Хайд Парк,  например. Седиш си на пейчицата или си лежиш на пешкирчето, кеф ти да си четеш книжчица, кеф ти да си слушаш пиленцата, кеф ти, ако не ти е минал вече меракът, да попогледнеш насам-натам.......

      Пак се отклонихме. Та да привършим с „демографската криза”. Политиците, които издигат демагогския лозунг- „Да спрем напускането на страната от младите хора! Да върнем тези, които са отишли в чужбина”  ми приличат на кокошка, която  по погрешка е измътила  патета. Тя самата не може да плува, обикаля около водата насам-натам и се тревожи да не се удавят патетата. А те си плуват и хич не я чуват.

      Това е засега.

      Ще дойдат ли по-щасливи дни? Ах, дано, дано, дано!

     

 

 

 

                                                                                       Доц. д-р инж. Янаки Спасов

Категория: Политика
Прочетен: 1044 Коментари: 1 Гласове: -2
Последна промяна: 07.01.2017 13:32
Търсене

За този блог
Автор: anaki
Категория: Политика
Прочетен: 50633
Постинги: 34
Коментари: 16
Гласове: 40
Архив
Календар
«  Декември, 2016  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031